На 12 март публикувах част от документите в досието ми в Държавна сигурност. Спестих си работа и си навлякох значително огорчение като не качих документи, които ми се видяха чиста бюрокрация. Сега, когато ги гледам отново, виждам, че е било направо глупаво да пропусна например документ № 1 - Регистрационна бланка: от нея ясно се вижда, че псевдонимът „Рада” е закачен към името ми още при откриването на Дело за оперативно проучване. Днес поправям грешката си.

Смятам, а разговорите ми с хора запознати с правото и с практиката на Държавна сигурност потвърждават, че определянето ми като „секретен сътрудник” в отчетите на служителите на Държавна сигурност е напълно нередно, при положение, че те самите писмено декларират, че са разговаряли с мене „под прикритие”, представяйки се за служители на Министерство на външните работи и през 1987 г. тепърва пишат план за пристъпване към открито вербуване. Историята и документите не могат да бъдат променени и това остава на съвестта на авторите им. Но днешният закон, който предпоставя презумпция за виновност, който приема за неопровержимо доказателство писанията на службите, чиято дейност е призван да разобличи, може и трябва да бъде променен. Публичното уронване на престижа и опетняване на името ми е недопустимо. Възнамерявам да започна юридическа процедура за преразглеждане онези части на закона, които замазаха разлика между агенти, доносници и обикновени конформисти като мене и 90 процента от поданиците на Народна Република България. На онези 5 процента, които отстояваха принципите си с думи и поведение, мога само да се възхищавам и да се извиня.

Давам си сметка, че съдебно решение в моя полза може да даде повод на противниците на разкриването на досиетата да направят пореден опит да спрат процеса. Но Комисия, която работи с презумпция за виновност или която се влияе от политически или лични съображения, както и закон, който не позволява никакво отсейване на плявата от зърното, са очевидно сбъркани и следва да бъдат коригирани.

Досега публикувах (според приложените описи):

Папка № 1: опис, страници 2 (без гърба), 8, 9, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 26, 27, 28, 29, 30, 35, 36, 37, 38, 39, 40, 41, 42, 45.

Папка № 2: стр. 1, 2, 3, 4, 5

Картончета образец № 1 и № 3

Сега добавям:

Папка № 1: стр.1, 2 - гръб, 3, 4, 5, 6, 7, 15, 25, 31, 32, 33, 34, 43, 44.

Бележка: Страници 10, 11, 12, 13 и 14 са запечатани от НРС (?) и не съм ги виждала. Според описа те съдържат „Задача за проучване” (с.10) и „Справка по отчета” (с.11-14). Представа за съдържанието на документа дават следващите справки (с. 16-18). Предположението ми е, че на запечатаните страници се споменават лица, които са все още активни сътрудници.

Папка № 2: опис, стр. 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12.

Сега като ги гледам внимателно, следващите два документа ме изумиха. Първият е писмо до началник отдел І при Управление ІV - МВР - ІV-то районно ? - за провеждане на мероприятие "Вихрен" - следене? подслушване? Вторият е искане за проверка за мене в картотеката на вражедските елементи от август 1988 година.

Пропуснала съм един документ - картонче образец 3, добавям го, виж долу

ДОКУМЕНТИТЕ В ДОСИЕТО МИ В ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ

На 13 февруари Комисията по разсекретяване на досиетата на бившата Държавна сигурност обяви името ми в списъка на сътрудниците. В писмо до 250 човека в същия ден заявих, че никога не съм сътрудничила на този орган и не съм подозирала, че ме разработва, събира информация за мене, прави картони, дава ми псевдоними и т.н. Заявих също, че ще изискам досието си и ще публикувам съдържащите се в него материали, тъй като това е единственият начин да изчистя името си.

Тук публикувам ксерокопираните и сканирани документи, които ми бяха предоставени от Комисията на 10 март.

Досието съдържа две папки с еднаква сигнатура и разнообразни документи; страниците са преномерирани.

Първата папка съдържа историята на едно неосъществено вербуване. В началото слагам картона, с който е "регистрирано" "ДОП" - както разбрах, това означава Дело за оперативно проучване. Предложението и планът за вербуването са с дата 7 юни 1984 г. Припомням, че на 30 май 1984 г. родих първия си син. Една седмица по-късно без всякакъв контакт с мене ми е отворено досие, сложен ми е псевдоним "Рада" и е поставено началото на тригодишна хартиена история с елементи на реализъм.

Следват доклади, сведения, информация на някакъв човек под прикритие, всевъзможни идеи за какво могат да ме използват, искания за сведения, сведения от университета за мене и съпруга ми, доклади за срещи, планове за вербуване, докладни за прехвърлянето на делото от един агент на друг и т.н. Един от документите е запечатан от НРС и не можах да го видя - очевидно е дело на все още действащ агент. Не съм подозирала, че около мене кипи такава дейност и се пишат толкова глупости, с които поне трима човека са си оправдавали заплатите. Категорично заявявам, че не съм обсъждала, приемала и още по малко изпълнявала каквито и да било задачи.

Единственото ми доказателство е Втората папка, създадена да събира плодовете на моето сътрудничество. В нея има 4 документа

1. Опис

2. Отчетът ми за специализация в САЩ 1986-87 г.;

Единственият документ, създаден от мене. След завръщането ми в края на май 1987 г., ми се обади човек, чието име не съм запомнила, представи се за служител на Министерството на Външните работи и каза, че трябва да разговаряме за престоя ми в САЩ. Срещата се проведе през юни в сладкарница „Пролет” до Университета - запомнила съм защото лицето пристигна с букет карамфили по случай рождения ми ден (22 юни): факт, който тогава ми се видя по-скоро хумористичен. Човекът ме разпитва около половин час с какви чуждестранни учени съм се срещала и какво са говорили за България: по това време „Възродителният процес” вече беше станал международен скандал и затова въпросите му ми се видяха нормални. След края на разговора ме попита дали мога да напиша отчет и аз се съгласих. От документите се вижда, че е имало и една първа среща, преди заминаването, която не помня. И трите са били за мене част от очакваната процедура за брифиране и дебрифиране на служител на държавен университет преди дългосрочна специализация, още повече в държава, на която се гледаше като на основен идеологически враг.

3. Брой на вестник Newspot, турски англоезичен дайджест, който получавах по пощата през цялата 1987 г.;

- бандеролът на вестника;

4. ксерокопие на лично писмо до мене от моя американска позната - включително и плика. Очевидно отворено и преснимано преди да стигне до мене.

Това е всичко, което има някаква връзка с мене: няма подписани декларации, донесения, информации, консултации, библиографии и пр. Изкушавам се да цитирам тук текст от предложението за сваляне на дело СС „Рада” в архив: „Лицето е използвано за времето на пребиваването му в САЩ - като стипендиант на фондацията „Фулбрайт”. При изпълнението на поставените от нас задачи не е проявила старание и резултати няма”.

Публикуването на тези документи не е лесно решение за мене поради две причини.

Първо, защото засяга мои близки, които с нищо не са заслужили „характеристиките им” от репресивния апарат да бъдат излагани публично.

Второ, защото показват факт от биографията ми и черта от характера ми, с които не съм особено горда. На 21 години бях пламенно вярваща комунистка, отгледана в семейство на прекрасен баща и убеден комунист. Когато след няколко години осъзнах в каква ужасна лъжа живеем, не напуснах поради същата причина, поради която не говоря за това и до днес: самозащитен рефлекс, който се оказа по-силен от съзнанието за това какво е редно да се направи.

Искам да завърша със съвършено ясно заявление: процесът на отваряне на досиетата трябва да продължи. Трябва да бъдат осветени всички скрити мрежи и зависимости, за да може постепенно да се освободим от това бреме и да започнем да общуваме с някакво доверие, без което не е възможно не само гражданското общество, но и обществото като цяло.

Разрешавам на всеки, който пожелае, да се запознае с документите. За целта трябва да получи от мене нотариално заверена декларация - това ме уведомиха от Комисията.

Страниците в двете папки са 45 в първата и 7 (плюс 1 вестник, 1 бандерол и един плик) във втората. Позволих си да не копирам стандартните бланки (с размер на тотофиш), с които се е искала информация от Университета и вероятно други места; две сведения за съпруга ми и едно за мене, издадени от Университета и буквално повтарящи тези, които съм качила по-долу. Секретарките на комисията са пропуснали да копират втората страница от Предложението за откриване на ДОП, но го видях късно. Късно се сетих да отбележа и кой документ точно е засекретен, но това може да се провери от изследовател. След 5 (пет) посещения в Комисията, за да взема документите и 2 (два) дни, посветени на борба с правенето на блог и ъплоудване на образи за момента не мога да губя повече време. Ще поискам отново досието за да попълня тези липси.